Когато монетата се обърне.

Платих много цени. Рискувах, когато не знаех какво имам за губене и после го изгубих, но от инат не съжалявам. Когато залагаш всичко, губиш залога, но кой ли да ми го каже ... Нали трябва да сгреша, за да се науча, макар че и в друго време и при други обстоятелства пак щях да направя така. Да се втурна със затворени очи в нещо толкова глупаво и необмислено. А го обмислях, по дяволите! Един ли час пропилях да гледам тая пуста стена в опити да си представя какво ще се случи. И всичко това нямаше никакво значение, защото аз рискувах и забравих всичко от преди.
Знам колко струвам. Щях да се преобърна и без чужда помощ, но така ми се случи. От известно време съм будна и все повече се събуждам, като се старая да не гледам назад. Което е невъзможно, когато си платил много за нежелано удоволствие. 
Опитвах се да реша дали съм добър човек. Оказа се само, че не съм по-различна от другите и че, естествено, не мога да се мразя, дори и да съзнавам, че съм си избрала неправилния път. От друга страна моят лош път няма нищо общо с лошите пътища, по които вървят толкова упорито куп други лица. Бях невинна, вече не съм. Преглътнах го трудно, защото съм възпитавана иначе, но сега ми доставя радост да правя каквото се очаква от мен. Върнах се към доброто старо време, от което не трябваше да бягам, само че как иначе щях да знам, че е добро?
Сега живея някакъв живот, който съвсем излезе от релсите, в които се опитах да го вкарам. Не знам кое ме ръководи вече, не се интересувам какво искам и дори какво ми се случва. Пуснах се по течението, но знам едно - повече няма да плащам цени! Стига толкова. Тази метаморфоза ме принуди да се науча, че принципите се отстояват не само с думи. Противно на самоотрицанието ми, аз имам правото да НЕ искам определени неща и трябва да си затворя очите, ако така наранявам някого. Да ги затворя по същия начин, по който всички ги затварят за мен, когато монетата се обърне ...