Глупаво.

Обичам метафорите. Много често наричам нещата с истинските им имена, но когато хвана химикалката (защото аз пиша на ръка, да!) цялото откровение се състои в това да успея да скрия казаното. Въобще може би разбрахте, че обичам и да се крия.
Главният ми проблем е, че всичко, което напиша или кажа в един момент започва да ми се струва глупаво. И трия. Сякаш това ще поправи грешката. Но няма и аз бягам някъде в друга обстановка, за да ме занимават други неща и да не се сещам колко глупаво повърхностна съм и как се стараех да не бъда точно такава. Човек се превръща в това, което най-много презира. Затова аз сега съм толкова плоска и така отчаяно искам да се променя, защото ... ами, защото ми се искаше да накарам някого да се замисли. Единственото ми умение. Дали го изгубих?