Нямаме си наша маса. Забравяме да си звъннем по телефона. Мълчим си сами, когато ни е тъжно. Или говорим с други хора. Разни личности, които изглеждат по-важни от другата. Не си носим дрехите. Не мечтаем, легнали под небето. Само скуката ни среща. Бягаме в различни посоки всеки път и по-добре, защото иначе ще се пресечем. Казваме си, че се обичаме само когато прекалим с иронията. Вече е навик. Искаме различни неща и ги намираме по различен начин. Дори не ни хрумва да си признаем в очите. Никога не правим подходящите подаръци. Прегръдките са насила. Нямаме нужда вече да се смеем.
Всяко кафе ни е приседнало в гърлото от повтаряне. Но продължаваме. И е истинско.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Няма коментари:
Публикуване на коментар