Разфокусиране

Диванът, аз и пространството. Телевизорът - включен, иначе тишината е непоносима. Шоколад. И малко спомени.
Въздишам и главата ме боли от толкова вторачване. Обикновено забравям да вдигна глава, но това си е моята депресия и няма дори да се стигне до сълзи. Не, не депресия. Не може. Няма кой да ме измъква от това. До преди минути обичах живота.
И после тя. С нейното тръгване.
Но тях винаги ги няма така.
Трябва да спра с писането. Тук. Сега. Няма значение, че толкова неща имат смисъл. Трябва да започна да мисля за себе си.