Тъжно е колко лесно ме пускат да си отида. Как си тръгвам и после не ми се иска да се върна, защото светът не е спрял да се върти без мен. Трябва да посрещна новото, а то ми е чуждо, защото просто не съм част от него, дори да съм причината да се е случило. И така преставам да принадлежа и на двете места. Никой не ме изпраща и никой не ме посреща.
А аз се връщам. И ревнувам. И те не разбират колко боли, когато те заменят. Затварям се отново и отново, защото да се разплача няма смисъл, а да говоря нямам сили. Други хора ме карат да живея както досега, а аз затварям телефона при всяко позвъняване. Не искам тях, които и да са ... не искам да имам нужда от тях, но това е природа.
Най-тъжното е, че утре ще се изправя пред тях и ще се убеждавам, че съм си измислила всичко.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Няма коментари:
Публикуване на коментар