Симпатичният господин

Тя беше от онези момичета, които не разбират с какво привличат мъжете. Тя ходеше по купони, пушеше и си стоеше в ъгъла, а после изведнъж се оказваше в прегръдките на онзи симпатичен господин, който тайничко бе наблюдавала цялата вечер. И преди да повярва на късмета си, същият този господин, изглеждащ толкова добросъвестен в представите й, пуска ръката си по-надолу от кръста. Тя не трепва и не тръгва да се отдръпне, защото за по-малко от минута е приела разочароващата реалност и сега се двоуми дали да не се отдаде на удоволствието, след като няма да получи нищо друго.

А й е толкова приятно в тази прегръдка, която не означава нищо, близо до този човек, който до преди броени минути изглеждаше привлекателен. Той – сериозният тип, флиртуващ само с очи, не подозираше какво й даваха силните му ръце. Не възбуда.

И в ритъма на танца тя се остави да бъде погълната от усещането, че е желана. Става малко по-дръзка, малко по-близо до едно друго щастие. Този наркотик - флиртът, я улавя само за миг, колкото да разпали до краен предел желанието у онзи господин. Той вече я събличаше с поглед, очаквайки да се окажат насаме.

И ето - музиката спира. Двамата си тръгват под ръка. Озовават се в неговата стая. Но той не я беше разбрал. Тя се отдръпна в последния момент, борейки се с разочарованието от неговите желания.

Симпатичният господин гледа след нея, защото той не разбира, че това, което за него означава съгласие, за нея е само момент щастие преди бягство.