Стъкла

Тича ми се боса по улицата. Само да ги нямаше стъклата от онзи сблъсък, който ме върза в окови, за да не забравя никога. Това означава ли, че не мога без чужда помощ да остана онова момиче? Сигурно.
Аз тичах. И за няколко прекрасни мига забравих колко е нередно. По-добре, че свободата е условна, защото иначе бих отлетяла. А е необходимо да се преборя за себе си. Всеки път си мисля, че съм го направила, докато не падна отново.
Трябва ми само един крак, за да ме спъва по пътя и после една ръка, която да ме вдигне, когато не мога сама. Прескочих големи пропасти, за да се хвърля доброволно в тях след това, но все пак полетях. Почти се научих как. А стъкла колкото искаш.