Съкровища

Аз съм много скрита. Намирам се на дъното и то за мен е начало. Започвам от нулата, без да имам какво да губя и без някога да съм печелила. Живея във вода и аз самата съм такава. Съществувам успоредно с вятъра, но той ме превръща в буря, а после ме оставя да се уча да плувам. Не губя брега от погледа си. Изменям се в зависимост от времето. Приливам и отливам по часовник, но не спирам.
В мен човек трябва да е добър плувец, защото за да ме види, трябва да премине през толкова много вода. Изглеждам опасна, но всъщност хората ме обичат, защото не отнемам животи лесно. Не съм убиец. Всичко е по-силно от мен.
Обвързана съм с другите елементи, затова не мога да живея без тях. Всъщност не ги харесвам, те рядко ме достигат.
Аз съм огромна. Толкова огромна, че не се знам какво още може да изплува от мен. Способна съм да побера всичко в себе си без да издам стон. И да те удавя точно когато се отпуснеш.
Водата не може да бъде наранена. Тя приема първоначалния си вид след всяко разплискване. Тя никога не е сама. Всичко се събира след време.
Не съм случайно на този свят. В кого иначе ще се оглеждат хората? При кого ще се завръщат всяко лято, за да ме забравят след това? Кой ще им носи красота, без да иска нещо в замяна?

Само водата крие съкровища.