Иска ми се да излея целия ентусиазъм, цялото удоволствие, че съм тук и че бях там, цялото съжаление, че свърши и облекчението, че все пак оцелях и не съм била толкова далеч. Иска ми се, но думите само ще убият това простичко щастие.
За мен това е най-добрата част. Преди и след, никога по време. Избягах, за да намеря нещо друго, от което да бягам. Една чаша не ме прави друг човек, един човек също. Тези две седмици тепърва ще ми служат за двигател, защото ... все пак беше хубаво, дори тогава да не твърдях това. Лошото си го нося с мен, затова ще запомня само доброто.
Трябваше да опитам. Да започна отначало. Това помага, доколкото друг може да ми помогне.
Видях се. И няма да се науча да се гледам. Момиче съм.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар