Животът е хубав. Понякога трябва да захвърлиш всичко останало и да живееш само заради това - заради мимолетното усещане за свобода и неизчерпаеми възможности, което те кара да искаш да полетиш. То си заслужава. Заслужава си и да го запомниш, за да не си напълно сам в онези други мигове, когато лежиш на пода и незапомнено гледаш на някъде.
Аз нямам слънце, а и самата не съм такова, но понякога гледам напред. И се старая да живея, дори когато се предполага да съществувам. Това е единственият начин да оценяваш това, което ти се случва ... и колкото и песимистично да прозвучи, не се знае до кога ще имаш тази възможност.
Всичко в момента е толкова разхвърляно. Ще го подредя с времето. Защото времето оправя всичко ... и носи надежда. Да, Лени, ще чакам.