Не знам дали ми останаха думи за писане. Не мога да събера в шепи всичките споделени мигове. Не се събират. Трябва да им намеря друго място, защото от листовете боли, а кашоните май се нуждаят от пренареждане. Но ще трябва да се заровя пак там, защото в цялата лудница ще се срещнем отново и тогава моят прогрес, моите усмивки и новата Коледа ще отидат на вятъра. А той никога не ми ги връща.
Сякаш някой има нужда да живее втори път.Твърде достатъчно беше, че стоях тогава и ме спасяваха случайните хора, защото се оказа, че никой друг не може. И как ще могат след силата на всички признания - и аз не мога.
Но ще се върна и .. и може би ще си взема откраднатото. Ако не съм го загубила.
Мога да живея и без това. Мога да си затварям очите и да играя до последно. Мога да мълча, когато ме питат и тогава няма да ми са наложи да се връщам. Мога да се откажа да се боря и да обърна тази страница. Мога да се скрия в спомените - някога някой ще ме намери, но и тогава няма да е приключило. Мога да оставя времето да го направи вместо мен, само че никога няма да разбера кой е бил победител.
И евентуално няма да понеса загубата.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар