Whispers

  Нямам сила да бъда тъжната отново. Свършиха листата в тетрадките, на които преливах по малко от собственото си отчаяние. Запълних всичко с моите въздишки и реализъм. Време е да се науча да плача и да се смея, да изригвам и да притихвам впоследствие, макар второто да го умея до съвършенство. Вече "да" ще бъде първата ми дума, пък после нека се разбиват където искат надеждите. Мога и без тях, аз си имам разочарованието и усмивките. Сърцето ми е цяло. Опазих го с цената на безсънните нощи, но това е малка цена, когато не разполагаш с лепило.
  За мен има само един край и няма винаги да живея заради него. За свобода не ми остана време от всичките "трябва". Вече не мога да искам - така не се постига щастие, а друго не може да ме спаси от самата мен. Стоях на ръба толкова месеци и трябваше веществата да ме изваждат на тласъци, понеже наведнъж не можеха да го понесат сетивата.
 Но няма вече така. Малко остана, преди да убия и Коледа. Този път ще се взирам през прозореца и ще броя несъществуващите снежинки, защото това са моите минути щастие и ще ги открадна от времето. Може да не умея да слушам сърцето си, но то умее да ме подчинява безсловестно ...

♥