~~*~~

 Мили Дядо Коледа,

 Благодаря ти, че стопи леда и ме засипа със снежинки.

 Благодаря за чашите, с които ме спасяваше, за несъществуващите прегради, за тяхното доверие, за моята лудост. Благодаря за красотата на лятото, дори за силната светлина, която ми пречеше да гледам към слънцето, за мириса на кафе рано сутрин и за скъсаните по земята листове. За чаршафите и нашите импровизирани палатки, които изсмукваха от мен съня. Благодаря за вдъхновенията, защото, мили дядо, аз без тях съм нищо. За мен, за тях и за него ... благодаря.

Тази година играех себе си и сега си искам наградата.

 Моля те, Дядо Коледа, остави всичко така.
 Искам същата година, дори да се губя понякога в часовете й. Ще е лудост да поискам повече ... но недей да ме спираш. Искам да вървя по този път [със завоите и усмивките] и моля те, нека видим до къде ще стигна.
 И ако все пак искаш да ми донесеш подарък - донеси го, знаеш какво е, просто не ми го отнемай ...

Благодаря ти, Дядо Коледа, за сбъднатите желания и моля те, не позволявай това да е краят.

Искрено твоя, S.C.