Пречупена на две съм от усмивки,
раздадени в случайното сърца,
пречупена и още набраздена
от тяхното спасение и тъга.
Неизплакани сълзите ми преляха,
не ми дадоха напред да продължа,
превърнаха ме в чуждата слугиня,
във влюбена в робството душа.
И обичаща ще скитам по затвори,
навярно някъде щастлива ще умра,
пречупена от същите окови,
които някога ми подариха свобода.
25.ХІІ.'10
Няма коментари:
Публикуване на коментар