Някои неща никога не се променят. Като начинът, по който хората ме карат да повярвам в тях дори когато очевидно не го заслужават. Като желанието, което цялото разочарование и еднообразие не могат да заглушат - желанието да започвам отначало със същия ентусиазъм, с който тръгнах и тогава. Аз не се променям.
Може би ще остарея някой ден. Ще престана да преследвам себе си и играта с картите ще ми омръзне. Ще мога да заявя със сигурност, че няма да се върна, защото съм запомнила как приключва всичко. Може би някой ден няма вече да вярвам в нищо освен в едната реалност, за която вярата ми не е необходима.
Но до тогава ще горя. Дори и тогава сигурно. Времето ще ме гаси до следващия път и после нечия усмивка ще ме пали отново. Или някоя страница. Или нещо незначително, което открия в тревата, ще ме накара да се впусна в търсене на детелините, защото повече от всичко търся щастие ...
Не знам дали ти ще се промениш, но аз винаги ще те обичам по този начин - с различна сила, но винаги така, сякаш никога преди това не съм обичала.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Обичай... аз вярвам, че обичта винаги си струва. ^^
иначе не би имало смисъл ((:
Публикуване на коментар