Корени

И преливат от чуждите истини

познатите рими в изстрадан куплет,

целувки във тъмното, искренни,

театър без думи, игра без сюжет.

Непреминати улици носят докосване

и твоите струни отекват без ред,

в мен начертани са старите корени,

а техните извори пият от теб.

И боса вървя аз по тях и те чакам,

с изсъхнали спомени скитам навред,

нощна мъгла е и моята скитница,

която предрича пресечки без чет.