Run

 Не искаш да ме използваш. Не искаш да ме караш да плача. Не искаш да преставам да се усмихвам, защото ... не, това няма да означава, че съм престанала да си мисля за теб, но ти го знаеш. Знаеш, че съм толкова малка и лека, че мога да се скрия сред листата или да се удавя в чуждите океани и че големият свят ужасно много ме уморява и ме кара да забравям какво съм. Хората ме въртят и ти сигурно си представяш колко ми пука, защото съм в обратната посока.
 Знаеш, че ще поискам да избягам, знаеш, защото съм ти казвала какво е ... и знам, че не искаш, но ще продължа да бъда такава.
 Аз не заслужавам и ти не заслужаваш да бъда онази, другата, която ме побеждава във всяка битка и ме кара да наранявам. Но аз съм и нея и ти още не си срещал бурята в мен. Стихията, която може би няма да забележиш в очите ми, тя ще ме накара да спра, тя ще бъде лошата, тихата истина, че аз съм изгубена някъде в себе си и няма да победя. Моята битка няма да е и твоята - ти имаш другото бъдеще. На теб не ти предстои да откриеш пътя обратно, ти си по-истински, по-не толкова временен.
 Не искаш да бъда тъжна. Знам, но и тогава, трябва да знаеш, ще имам нуждата ти да си този, който ще продължава. Ти няма да ме спасяваш, няма .... макар че тогава сигурно ще ти кажа обратното. Но недей да ми вярваш. Аз съм една скитница и сама ще оцелея някак си.
 Само че първо трябва да останеш. Остани и не преставай да ме усмихваш, дори когато съм друга, защото е много трудно да няма при кого да се върнеш.