Позволи ми да бъда прекрасната,
онази, която играе със вятъра,
светлината над сивите хребети,
непознатата скитница в театъра.
Позволи ми със дъх да докосвам
натежалите погледи в сумрака,
и спънати в ритъма думите,
позволи ми да ги прекъсвам.
Позволи ми да свалям завесите,
зад които мечтите неволно изгарят,
позволи ми – нека счупя оковите
на безцветните роли на словото.
Позволи ми аз да ти нося жаравата,
да ти напомням за стихове дадени,
позволи ми, аз вече съм цялата в листове,
които чакат да бъдат запалени.
~ 12.01.2011
~ 12.01.2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар