Ще ми разкажеш ли ... приказка? Нищо, че съм вече голяма и не вярвам във вещици. Обещавам да се крия под завивката и да те оставя да ме погалиш, ако така са правили с теб някога. Ще си легна на време и няма да заспя преди края.
Но не ми я чети. Буквите и сама ги намирам някак си. Разкажи ми. За принцове и принцеси, които се влюбват и си остават такива до края. За синове, които се завръщат у дома и корабокрушенци, които оцеляват след бурята. Нарисувай ми замъци, че съм от недобрите художници и ме бива единствено в запълването на дупките.
Изчакай ме да заспя, все още се страхувам от тъмното. Махни светлината и ми изпей приспивната песничка, защото аз ще те чакам да си отидеш, преди да затворя очи. Боя се да заспивам с илюзии, но ти остани и ме накарай да се предам. Виж ме, когато съм слабата, беззащитната, когато ще дойда в леглото ти, за да избягам от другото, когато ще ти повярвам на думите, че си истински и ще се разплача в прегръдките. Разбери, никога не съм слушала приказки.
Целуни ме за лека нощ. Моите никога не са леки.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар