Аз съм горчива, бода и в разговори оставам недоизказана. Аз пиша много, обичам хартията и кафето, и макар че не съм добра в откровенията, продължавам да нося тетрадки със себе си. Аз съм банална, влюбвам се в приказки, изпращам усмивки, но само по скайп и съм повтаряща се до втръсване. Аз вървя срещу вятъра, защото не бих могла иначе и карам останалите да ме следват по стъпките. Аз съм такава и инаква, но много обичам въпросите, които остават без отговор, не защото ме правят неистинска, а защото ме връщат в началото, когато имах неизчерпаеми извори и дишах по пистите.
Аз съм, но бях искаща. Бях художничка, която издигаше от картите замъци и сама си предвиждаше времето. Бях мъничка, страдаща, неразбираща, бях наранена и това не се виждаше, затова вечно се криех от хората. Бях тиха, вероятно потъваща, но се мразех и това ме спасяваше. Притежавах себе си непокътната, заключена дълбоко в нищото, от което черпех и силата.
Тогава никой не ме искаше. А сега не знам дали съм спечелила.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар