Не съм това, което винаги съм искала да бъда. Момичето от роуплейте, моята ледена и красива героиня, се разтопи отдавна. Тя нямаше проблем с това, но аз имах проблем с нея. И продължавам да си го имам, а навън лятото вече няколко пъти премина. При мен спира само есента и ранната зима. Само сменящите се картини зад стъклото, само подредените думи, само докоснатите чувства, само всичко, което не е мое.

С миналото сключихме договор - да ме настигне, когато му обърна гръб. Забравих как се прескачаха пропасти, но и как да усетиш липсваща топлина.

Сега нямам нужда да обичам бонбони. На люлката люлея единствено вдъхновението. Сега тя има други лица, понякога лица на предмети. Ако ги събера в едно - ще се върне. Този път руса, топла и слаба.  

Ще ми се някой ден да се запознаем.

Не съм била Виктория. Тя беше победител. Аз загубих още в началото.