Аз съм момичето от дневника. Блогът ми е ужасно чужд. И се надявайте да не смеся двете понятия. Иначе всичко ще остане скрито.
И не обичам да започвам от начало. Преди всяко мое начало съм видяла хиляди други и когато стоя пред празния лист и не знам как да започна, винаги се връщам към другите.
Често крия, че пиша, за да не познае някой себе си в моите думи. Не обичам да ме сравняват. Твърде родителска тактика. Но обичам да трия. Особено неща, които не си заслужават да бъдат изтрити.
Затова по-добре да можете да пазите тайна. Ако видя отражението на всичко прочетено във вашите очи, когато се срещнем утре, ще бъде твърде ласкателно и твърде неприятно за мен.
Но иначе е хубаво, че започвам. Последователните хора би трябвало по-често да слагат начало. И сега няма да говорим за край. Колкото и да обичам.
Ще оставя това така. Няма да препрочитам. Ще го оставя и само ще се надявам, че няма да ме познете още в първото изречение. След две седмици няма да има никакво значение какво пише тук.
Понякога аз самата не се разбирам.