Очи на лебед

Печелиш ме със изгрева на слънцето,

Скрито тихо във очите ти на лебед,

Събираш ме, разхвърляна сред другите,

За да прескочиш с мене следващия хребет.

Достигаш ме през десет океана,

Оставени от времето след тебе,

Прехвърляш ги и без да се съвземеш

Прегръщаш сякаш си човек.

Губя те с лъчите на зората,

Намирам те върху забравен лист,

Рисувам те с чертите ти на птица

И се моля да не отлетиш.

~ 14.07.2010