Да, аз не знам какво чувства той. Също като теб. Да, нямам право да разбивам надежди, след като аз самата нямам такива. Да, не мога да ви чертая бъдеще. Като страничен наблюдател съм длъжна да приемам за верни единствено твоите желания. Да, длъжна съм, наистина длъжна, за да се почувстваш по-добре. Което също трябва да бъде моя цел.
Да, аз не знам какво чувства той. Но мога да ти кажа какво чувствах аз, когато стоях близо до човек и толкова далеч от него. В крайна сметка ние сме хора, при това обичащи, затова ако той чувства дори една частичка от нещата, които аз мога да ти кажа, то значи си заслужава да ме чуеш.
Това не е приятелство. Не се заблуждавай, не е. То ще приключи, дори сега да ти изглежда невъзможно. А приятелство, което приключва, никога не е започвало.
Нека позная ... при вас има много усмивки и много срещи, нали? Имате какво да си кажете дори след цял ден заедно? Търсите се непрекъснато, защото само вие знаете какво се случва с другия от начало до край. Имате и други приятели, те може би дори знаят за чувствата от едната страна. А и да не знаят, те поне не са слепи. Защото, не знам дали сте го изпитали, но в приятелството винаги има един период, който прилича на влюбване. Периодът, в който сте късметлии, че имате такъв приятел до себе си.
Прилича на влюбване и понякога наистина е. Не мога да ви опиша цялото време ... има твърде много моменти. И всичко е розово, и понякога под розовото прозира твоята любов. Но той, Другия, няма да забележи. Няма да му се иска да жертва толкова хубави мигове заради нещо, което само привързва по-силно теб към него. Хората умишлено си затварят очите, знаете това.
Как приключва приказката? Ти ще я приключиш, не той. Колкото и влюбени да сме в един момент сами разбираме какво ни липсва. А именно отклик. За да е здрава всяка връзка и всяко приятелство, чувствата от двете страни трябва да са еднакви. Можеш да живееш години без да получаваш каквото даваш. Можеш да се разочароваш стотици пъти и с всеки следващ да го обичаш повече. Обаче животът продължава и след този човек.
Дали е възможно приятелство там, където до вчера е имало чувства? Това вече не знам. При мен не се получи.
Не казвам, че нещата винаги се получават така. Хората са различни, а аз не го познавам.
Сега ти си от другата страна и наистина не искаш да губиш човека, който те харесва. Той сега също не иска, затова ... бъдете приятели и стискайте палци аз да греша.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
sono gia solo
parts of me
Archivo del blog
-
▼
2010
(51)
-
▼
юли
(11)
- Не съм това, което винаги съм искала да бъда. Мом...
- "I've learned that no matter what happens, or how ...
- Очи на лебед Печелиш ме със изгрева на слънцето,Ск...
- Светът имаше нужда от Здрач. Голяма част от хората...
- Стана модерно да се акцентира върху малките неща. ...
- Въпросът не е да кажеш на хората това, което искат...
- Желязо и сърце Скъсан лист и лошо време,до чаша с ...
- Да, аз не знам какво чувства той. Също като теб. Д...
- When I get older, I will be stronger ... I hope.
- Аз съм момичето от дневника. Блогът ми е ужасно чу...
- Жарава Ти беше мечтата в съня ми,във най-невинния...
-
▼
юли
(11)
Няма коментари:
Публикуване на коментар