Аз и моето писане не сме както трябва. Опасявам се, че съм прехвърлила върху него всичкото безразличие, което получавам от хората. Сега и то е самотно, и на него му се мълчи. Затова непубликуваната част от блога ми става все повече. Щеше ми се да има начин и аз да не се реализирам в действителност, защото е nonsense да общуваш насила, да ставаш насила от леглото, насила да пътуваш, да се смееш и да присъстваш някъде.
Но след известно време хората просто те правят такъв.
Аз и моето писане не вървим заедно, но това е може би просто защото не се намира кой да чете. Не знам хората кое повече не разбират - мен или това, което създавам. Непукизмът е грозен, но егоистичното съществуване още повече. Дори хора като мен се отблъскват вече от това непрекъснато "аз"-говорене и всички теории няма да могат да ме оборят.
Човек може и да се разкрива чрез разговор, но в монолозите има само един събеседник.
То затова и има толкова много писатели ..
Без мен пристигна пролетта ..
Родена съм на края на земята
и времето дошло е да ме вземе,
и зимата е тръшнала вратата,
готова да се върне някога за мене ..
Родена съм със обич на финала
и дърпала съм я, за да остане,
тогава още, а е твърде рано,
съм се заела с тази надпревара.
Родила съм се, може би защото,
на светът му е потрябвала арена,
място да минават през което
имат право всичките сирени.
Родила съм се, а било е зима,
и малко обич е съдържала земята,
въздъхнала е, за да ме поеме
и аз сега изплащам чудесата.
19.02.2013
и времето дошло е да ме вземе,
и зимата е тръшнала вратата,
готова да се върне някога за мене ..
Родена съм със обич на финала
и дърпала съм я, за да остане,
тогава още, а е твърде рано,
съм се заела с тази надпревара.
Родила съм се, може би защото,
на светът му е потрябвала арена,
място да минават през което
имат право всичките сирени.
Родила съм се, а било е зима,
и малко обич е съдържала земята,
въздъхнала е, за да ме поеме
и аз сега изплащам чудесата.
19.02.2013
Aloneliness
Автобусите, разходките, чуждите истории, разказването, четенето, наблюдаването на щастието на останалите, есента, дъждовете, октомври, ноември и всичките други, тишината, небето, музиката, да рисуваш, нощите, миналото, поезията, поезията, поезията и всичкото друго писане .. цялото това е самота, която слиза и се настанява върху ти, настанява се удобно и сигурно, така че никога да не можеш да я оставиш ... това е самотата на неразполагането със себе си.
А казват, че "смъртта е занимание самотно". Де да беше само тя.
А казват, че "смъртта е занимание самотно". Де да беше само тя.
After
Липсата на болка не е щастие. Тя е липса на смисъл, липса на стимул, липса на преградата, която искаш да прескочиш, за да стигнеш до другия. Или до мястото, където него го няма.
Липсата на болка е липса на думи. Липса на нуждата да изравяш от себе си думите, които те отравят. Липса на проста отрова.
Илюзия е, че това е целта ни. Илюзия е, че преодолеем ли този или това, всичко ще бъде наред. Защото няма нищо редно в "наред".
Започнеш ли да пишеш без да изтриваш думите, значи трябва да се научиш да пишеш отново. За това как се живее, когато мечтите ти започнат да се сбъдват ..
Липсата на болка е липса на думи. Липса на нуждата да изравяш от себе си думите, които те отравят. Липса на проста отрова.
Илюзия е, че това е целта ни. Илюзия е, че преодолеем ли този или това, всичко ще бъде наред. Защото няма нищо редно в "наред".
Започнеш ли да пишеш без да изтриваш думите, значи трябва да се научиш да пишеш отново. За това как се живее, когато мечтите ти започнат да се сбъдват ..
White Winter Hymnal
Навън е зима – приказното време,
навън в булка се превръща есента,
небето нейде се разпада да приеме
изтощената, разкаляна земя.
Наплитат облаците новата си прежда,
изпращат пелената на снега,
същински принцове със новите одежди
са старите комини без гнезда.
И покривите правят се на кули,
и стъклата се преструват на платна,
кристалите валят и в две недели
обръща се на приказка света.
И улици, и стълбове, дървета,
боклука се затрива под снега,
но зимата не знае, че най-вече
във хората натрупва се калта.
g [old] en
Скоро ще си тръгна от тук със старите обувки, старата шапка и старите спомени. Отивам там, където още нищо не е остаряло и затова още нищо няма смисъл. Новите години не означават ново начало. Обичам старите неща. Обичам миналогодишната любов, приятелите ми от юни, книгите на рафта, оръфаният дневник ... Обичам да се връщам и всичко да е познато, и всичко да е мое. Обичам миналите разговори, защото те крепят настоящето. Нищо не идва тогава, когато се нуждаеш от него. И човек трябва да умее да пази.
2013 не е нова, тя е същото това време, когато ще се опитвам да си върна думите и да спечеля хората, същото това непрекъснато търсене на красота, на смисъл, на вдъхновения. И е същата обич, старата вяра, калена в битки, прашните откровения в безсънните нощи и античната лудост на другите хора.
Няма нищо ново, но какво от това?
Старостта поне носи сигурност .. за оставане.
2013 не е нова, тя е същото това време, когато ще се опитвам да си върна думите и да спечеля хората, същото това непрекъснато търсене на красота, на смисъл, на вдъхновения. И е същата обич, старата вяра, калена в битки, прашните откровения в безсънните нощи и античната лудост на другите хора.
Няма нищо ново, но какво от това?
Старостта поне носи сигурност .. за оставане.
Абонамент за:
Публикации (Atom)