Липсата на болка не е щастие. Тя е липса на смисъл, липса на стимул, липса на преградата, която искаш да прескочиш, за да стигнеш до другия. Или до мястото, където него го няма.
Липсата на болка е липса на думи. Липса на нуждата да изравяш от себе си думите, които те отравят. Липса на проста отрова.
Илюзия е, че това е целта ни. Илюзия е, че преодолеем ли този или това, всичко ще бъде наред. Защото няма нищо редно в "наред".
Започнеш ли да пишеш без да изтриваш думите, значи трябва да се научиш да пишеш отново. За това как се живее, когато мечтите ти започнат да се сбъдват ..
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар