Автобусите, разходките, чуждите истории, разказването, четенето, наблюдаването на щастието на останалите, есента, дъждовете, октомври, ноември и всичките други, тишината, небето, музиката, да рисуваш, нощите, миналото, поезията, поезията, поезията и всичкото друго писане .. цялото това е самота, която слиза и се настанява върху ти, настанява се удобно и сигурно, така че никога да не можеш да я оставиш ... това е самотата на неразполагането със себе си.
А казват, че "смъртта е занимание самотно". Де да беше само тя.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар