Аз и моето писане не сме както трябва. Опасявам се, че съм прехвърлила върху него всичкото безразличие, което получавам от хората. Сега и то е самотно, и на него му се мълчи. Затова непубликуваната част от блога ми става все повече. Щеше ми се да има начин и аз да не се реализирам в действителност, защото е nonsense да общуваш насила, да ставаш насила от леглото, насила да пътуваш, да се смееш и да присъстваш някъде.
Но след известно време хората просто те правят такъв.
Аз и моето писане не вървим заедно, но това е може би просто защото не се намира кой да чете. Не знам хората кое повече не разбират - мен или това, което създавам. Непукизмът е грозен, но егоистичното съществуване още повече. Дори хора като мен се отблъскват вече от това непрекъснато "аз"-говорене и всички теории няма да могат да ме оборят.
Човек може и да се разкрива чрез разговор, но в монолозите има само един събеседник.
То затова и има толкова много писатели ..
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар