На стария диван
ме блъсна
един тир, превозващ
портокали.
Задръстването
вече четвърт час
задаваше въпросите
какво ще правим
със товарите
и
се просмукваше
през радиото и
телевизиите
и когато ме докосна
на стария диван,
понесъл повече
износване, отколкото
пренасяне,
когато ме достигна
всеобщото задръстване,
не можех да помръдна.
Далеч от телевизора,
на стария диван седях,
очаквах сблъсъка,
но ме премазваше
липсата на сблъсъци
и докато тирът
се обръщаше,
а хората дори не
смръщваха лицата си,
и аз, и старият диван
си мислехме,
че във задръстванията
не им понасяше
на портокалите.
18.08.2013
с октомврийска редакция
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар