Отгледах си мълчание в саксия
и исках да му кажа да порасне,
две чаши уиски щях да му налея
и щях да го изчакам да си паснем ..
И после щях да му измисля име
и щях да го накарам да е бясно,
след всичките човешки зими,
мит е, че мълчанието е тясно.
Отгледах си мълчание в саксия,
поливах го със сълзи и зарази,
и исках да му кажа, че аз пия,
когато редовете му са празни.
Саксията порасна, беше зима,
във мен поетите се умълчаха,
тишината се превърна в рима
и твоите очи я разпиляха ...
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Жалко за времето?
Учим се, учим ..
Публикуване на коментар