Еmpty

 Идва ми ... идва ми да ти кажа всичко. Да престана да се интересувам дали ме слушаш. Дали ти досаждам. Дали ме разбираш. Просто да говоря, сякаш е за последно. Може би наистина ще бъде. Не мога да преглъщам всичко, толкова са несправедливи всички неща, които се разрушават. Бих ти казала как ме боли. Как умирам на части. Как вече нямам нищо, колко съм куха и зла. Щеше ми се да се излея цялата, макар да не си струвам споделянето.
 Но не умея. От страх. И не знам думите.
 Всичко е толкова накъсано. Отдалечих се от щастието. Искам да ти разкажа ... да се надявам, че ще усетиш колко е мрачно у мен, как изгубих най-ценното. Аз не съм приятна за слушане. Аз съм вече една молекула живот, едно биещо сърце, което само не знае защо продължава. Пропита съм с отчаяние, с вечните откази.
 Щеше ми се да ти го кажа. И ти .. без да се опитваш да ме спасяваш, без да ме гледаш като пречупена, без да ме защитаваш от никого, щеше да останеш някъде там и щеше да вярваш.
 Би чакал да удържа сълзите. И щяхме да дишаме заедно, ала не мога ... не знам думите.