Hold your breath, you have many ..

 Обичам времето да се изплъзва. Обичам отнемащите дъха мигове, които правят живота сладък, а деня ужасяващо кратък. Обичам да има емоции, нещата да изригват, да се осъществяват някъде във въздуха, като фойерверките в небето на празниците, и да угасват с възторг, оставяйки ни да въздишаме след тях и да се усмихваме, че са се случили. Обичам вечно да е недостатъчно, да сме ненаситни за зрелища, за красота и за пътуване, да не знаем къде и кога се спира и следващата секунда да е бегло надраскан щрих. Обичам ги, обичам миговете вдъхновение и екстаз и тяхната неусетност, която ги оставя неизживяни. Обичам да виждам ритъм, движение, желание, радост ... обичам да няма време да се замислям за това или онова, за самотата, разбитото сърце или несподелената любов. Обичам важните неща да нямат значение, обичам да усещам как всичко пулсира, как никога не омръзва, как не се плаче, как не боли, как се поемат предизвикателства, тяхната отдаденост и съзнанието, че животът тече сега и че другия свят може да почака. Обичам и хората, които го умеят. Аз почти се научих ... да изтръпвам от щастие и да прегръщам моментите, независимо, че толкова неща се разпадат. Трябва за нещо да се живее.