Бегло

 Не знам какво правите тук. В свят, който не разбирате, сред думи, написани от някоя непозната, която през цялото време се опитва да даде на вас, другите, частичка от собствения си хаос. Себе си ли спасявам или искам да ви подаря мъничко щастие ... и това вече не знам. Само дето онова моето вече го няма и смисълът да бъда раздадена на поредните също умря някъде.
 Ако искате, замълчете. Спасенията са излишни, след като думите не искат да бъдат печатани. 
 Аз съм безсилна, безкрила и ненаказана. Аз пак ще бъда вашето момиче без смисъл, тази, която спечелихте и преразказвате мислено, тази различната, с различните приказки, но вече ще бъда и никоя. Нещо ще оцелее, вероятно достатъчно, за да не се наранявам умишлено, макар че сънищата отново са изтезание и реалността е по-чужда от всякога.
 Не ми се усмихвайте. Не бихте могли да се радвате на човек, който е изгубил толкова много от себе си.
 Събудете ме, защото ще оцелея.
 Хората казват, че когато искаш достатъчно силно, всички сили в света ти съдействат.

 Хората обаче грешат.