Use Somebody

.. И някак в един момент приемаш, че ти си този, който дава. Защото винаги ги има онези хора, чийто живот не е на парчета, които трябва да бъдат открити, и които несъзнателно се научават да очакват от теб. От теб, който понякога не знаеш кое са звездите и кое - луната. А ти, заедно с непрестанното самовгълбяване и нарочното отчуждаване, се научаваш и да даваш. И това не винаги те прави щастлив, защото ... колко повече боли да кажеш на някого, че всъщност не означава толкова много за теб? И после онова чувство, че си направил някого с една идея по-тъжен.
  Но и това се приема. Обвинението, че не оценяваш себе си, докато се луташ между живота за другите и съществуването за самия теб. И тези две страни, които никой не приема, защото всички сме егоисти. И да живееш заради другите, с единствената подсъзнателна цел да не нараняваш е също егоизъм. Но друг. Онзи, който те е поставил в позицията на подчинен. Даващия винаги изглежда по-слаб, защото животът го е избутал на такава граница.
  Но ние сме силните, макар ние най-често да плачем. Сила е да те мислят за влюбен, когато в теб любовта е угаснала.