Burn

 Беше там - седеше до нея и слушаше като всички нас. И се усмихваше ... заради нея? Дано.
Нещо в него беше пречупено. В ръката, която стиснах, нямаше сила. В очите му можеше да се прочете умора, но кой би погледнал? Може би тя. Защото знаеше.
 А аз бях решила, че е особен. Разбира се, че беше. Но заради нещо по-дълбоко от характера, от ината, от егоизма и от самочувствието.
 Той искаше да живее. Каза, че съм взела нещо негово. Нея.

Just gonna stand there and watch him burn?

Не искам. По дяволите, въобще не искам. Нали и тя ще изгори с него ...