28 ноември *

 Бях там тогава. Не мога да повярвам, че това беше моят живот. Мен ме болеше. Аз бях тази, която не знаеше как да продължи напред, но го направи, защото така трябваше. Седях и гледах дъската и беше немислимо да си спомням. Всичко друго. Всичко. Но не него.
 Избягах след това. Далеч в книгите и филмите, далеч сред хората, далеч, защото мразех себе си. Не можеха да ми помогнат. Трябваше сама да се върна обратно и да изминавам този път всеки ден, докато престана да се обръщам със страх. Не знаете как боли. Не знаете, че любовта ви нищо не струваше в онзи момент, защото в онези очи нямаше любов.

 Аз бях силна тогава. Не знаеш колко си силен, докато това не остане единствената ти възможност. Някъде под пластовете изкуствени и насилствени "трябва" аз вече не се страхувам. Забравих него и болката, пътя, бягството ... забравих кошмарите и другото.
 Пак ще го направя, ако трябва. Единственото, което има значение е, че оцелях. И двата пъти.

Burn

 Беше там - седеше до нея и слушаше като всички нас. И се усмихваше ... заради нея? Дано.
Нещо в него беше пречупено. В ръката, която стиснах, нямаше сила. В очите му можеше да се прочете умора, но кой би погледнал? Може би тя. Защото знаеше.
 А аз бях решила, че е особен. Разбира се, че беше. Но заради нещо по-дълбоко от характера, от ината, от егоизма и от самочувствието.
 Той искаше да живее. Каза, че съм взела нещо негово. Нея.

Just gonna stand there and watch him burn?

Не искам. По дяволите, въобще не искам. Нали и тя ще изгори с него ...

[Моите] Стъпки

  Не съм изминала чак толкова километри през живота си. Вървяла съм, когато е валяло и когато е греело слънце за всички, тичала съм след влакове и автобуси и след момчета, особено след момчета, и след толкова чужди приказки и идеали. Вървях след приятели, в редки случаи и преди тях, преследвах това, което никога не съм имала, гоних оценки, срокове и идеи по цели дни и през нощите си чертаех нови маршрути, защото в един момент се оказа, че има и непроходими пътища. Връщала съм се назад хиляди пъти за да направя път на другите, а после съм вървяла сред прахта, която оставят след себе си и на гърдите ми още виси една табелка с номер 2. Пътувала съм с желание и без през неща, които очите ми повече няма да видят, нито сърцето ми ще усети отново толкова близо, но и аз няма да забравя. Преминах през мостове, които се люлееха под краката ми, но нямаше кой да погледне надолу и това ме преведе през тях. Промуших се през тунелите, изкачих стъпалата до върха, макар да не достигам до него, преплувах всичките басейни и прелетях над онова, през което не можех да премина.
  Не съм изминала чак толкова километри през живота си. Лутала съм се и съм се скитала, очаквайки да падна, защото хората обикновено падат, но съм продължавала и на един крак, дори когато цялото ми същество е било против това.
  Вървяла съм напред, защото километрите са само мерна единица, която престава да има значение в момента, в който пътят ти се пресече с другия. Губила съм се, макар да имам посока, и се научих да продължавам, но някои хора просто са твърде далече.

Use Somebody

.. И някак в един момент приемаш, че ти си този, който дава. Защото винаги ги има онези хора, чийто живот не е на парчета, които трябва да бъдат открити, и които несъзнателно се научават да очакват от теб. От теб, който понякога не знаеш кое са звездите и кое - луната. А ти, заедно с непрестанното самовгълбяване и нарочното отчуждаване, се научаваш и да даваш. И това не винаги те прави щастлив, защото ... колко повече боли да кажеш на някого, че всъщност не означава толкова много за теб? И после онова чувство, че си направил някого с една идея по-тъжен.
  Но и това се приема. Обвинението, че не оценяваш себе си, докато се луташ между живота за другите и съществуването за самия теб. И тези две страни, които никой не приема, защото всички сме егоисти. И да живееш заради другите, с единствената подсъзнателна цел да не нараняваш е също егоизъм. Но друг. Онзи, който те е поставил в позицията на подчинен. Даващия винаги изглежда по-слаб, защото животът го е избутал на такава граница.
  Но ние сме силните, макар ние най-често да плачем. Сила е да те мислят за влюбен, когато в теб любовта е угаснала.

Аз и ти !?

Аз - обичаща на другите играта,

аз, заровена във стихове и струни,

аз, виждаща и в слънцето тъгата,

аз и безкрайните ми макове през юни.

Ти със твоите очи капани,

ти с твоите спечелени сърца,

ти и времето, което спираш,

когато искаш ти да си сама.

Аз и ти със твоите сандали,

аз и ти, претърсващи света,

аз и ти, и връх и дъно

на една пречупена душа.

~ Посветено.

09.ІХ.'10

Онзи Някой

Сънувах че прелитам бариери,

и че онзи Някой пак ме е намерил.

Доброволен пленник съм на хиляди затвори,
без ключове оставям всичките врати,
да не би случайно спейки
да избягам и да се изгубя във мечти.

Не съм свободна и не съм художник,
не мога с думите да нарисувам ден,
във който от веригите ще бягам,
а решетките ще търсят друга като мен.

Но не е късно да живея и така,
заключена за чуждите простори,
със блянове, изгубени за другото,
пък онзи Някой нека се повтори …

07.ХІ.'10

What about love ►

What if I took my time to love you?
What if I put no one above you?
What if I did the things that really mattered?
What if I ran through hoops of disaster?

what about love?
what about feelings?
what about all the things that make life worth living?
what about faith?
what about trust?
and tell me baby what about us?