Остаряла съм. Спрях да се въртя. Вече нямам почва под краката си, по която да стигна до някъде, но се уча да се лутам, да се губя и да се намирам и така постепенно оцелявам. Продължавам да съществувам без да ги има предишните безумни моменти, в които някак забравях каква съм и се пусках надолу ли, нагоре ли .. вече не знам, но и това няма значение. Лекотата се изпари във въздуха и дори топлите вълни на морето не могат да ми я върнат, а така ми е необходима, за да се спася от себе си. 
 Защото ... твърде трудно е да живееш само със едното съзнание, винаги да очакваш всичко и хората да се оказват такива, каквито си се надявал. Прекалено е все да съм права. И ме е страх да сгреша, защото тогава Вселената се обръща и аз обиквам онова камъче, дето е преобърнало цялата ми каручка. И после ... после трябва да се уча да живея от другата страна, където не знам дали е по-хубаво, просто е това, което имам и нищо няма място в него. Отстъпвам непрекъснато от желанията си, стигнах много далеч от идеалите си, но и не умея да се държа здраво за нещо, да защитавам малкото си пространство в живота.
 И все пак някога го умеех. Онова с отстояването на себе си. Сега се боря с последиците от всички невзети решения и затова съм все колебаеща се, все не чак толкова сигурна, а всъщност ... аз знам какво искам, просто .. имам нужда да не ми пука.

Неизвестно

Роди се стих от краха на мечтите,
изгря, превърна се в катранен дим,
дето извираше направо от сърцето
вместо сълзи, на болката комин.

Подобно пушеци в глухите простори,
оставиха света непоправим,
веднъж минала, след себе си мечтата
посипва с прах поникналия сън.

Роди се стих от гласовете на тъгата,
последен дъх на моя небосклон,
последна песен - нашата позната.
Подписвам се. Поклон.

                                            ~ 14.VIII.`11

Заря

 Далеч съм, уморена съм и се отказах да се боря за бледите копия на онова, което си мислех, че е светът, любовта и ... всичко останало. Разочарована съм. Гледах звездите, а си останах в калта и нищо не получих от тези звезди, доникъде не достигнах. Претръпнах на прецъфтявания, на разрушаването на нелепите ми представи за това иначе цветно земно кълбо. Преди да угаснат, фойерверките се разпръскват в небето и за един миг това е възторг, а в следващия е нищо. Аз подминах твърде бързо всички изригвания, макар дъхът ми да е спирал и да съм затваряла очи толкова пъти. И все пак не видях.
 И не мога да търся ново небе за ново изгубване. Пропита съм със сивота. Утрото ми е хладно, звездите са ми безцветни, хората също. Накрая пак ще приключа с точка, която няма значение, защото отчаянието продължава, защото химикалката проби дупка в листа ми и аз просто скочих в нея.

Behind these hazel eyes ..

 Никога не съм демонстрирала любов. Всичко прибирах в себе си, далеч от очите на другите. От страх. От невъзможност да защитя това, което имам, сякаш някой чака да ме упрекне, задето притежавам капчица щастие. И въпреки силата на всичките ми чувства, аз ги заключвах, укротявах ги, подчинявах ги на разума и те останаха скрити, без някога нещо у мен да е надделявало, да е пробивало стените ... Аз съм тиха вода.
  В живия свят емоциите горят, прецъфтяват, болките са сълзи по лицата на хората, които се предават на улицата, любовта е в прегръдките на децата по пейките, радостта е все в усмивките, в целувките, в лъчите на слънцето ... А аз все исках да я прикрия, да поставя преграда между мене и тебе, да предпазя света си от световете на другите, опитвах се всичко да събера само в думите, да говоря единствено с погледа. Защото това е, което никога не удържах, това е моята свобода, моят начин да кажа на глухите хора, че и аз страдам, и аз обичам, и аз живея. И то без никой да го е искал.
 Страхувам се да изляза и да оголя себе си с викове, със смях и с подскачане. Не ми стига смелост да се втурна срещу тебе по булевардите, да те обсипя с моето щастие докато съм още в ръцете ти и да забравя за всичко останало. Разбери, любовта ми е тиха. Ръката ми в твоята, откраднатата целувка зад ъгъла, споделения поглед в тълпата за няколко мига ... Всичко е твое и без да го показвам на хората. Ти само трябва да знаеш, че си емоцията, с която заспивам, с която се будя, с която си пия кафето, ти си емоцията, с която живея и си жив вътре във мен. И ако някога аз съм твърде студена, ако съм забравила да ти се усмихна, ако си мислиш, че любовта ми я няма и че съм я превърнала в ежедневие, то погледни във очите ми ... там ще я видиш. В очите ми нея не мога да скрия.
 А най-хубавото е, че има някой, който наистина не иска да си тръгвам.

Ще се върна при теб, А. ♥

All Life Long

 Книгите са най-добрият ми приятел. Хората не струват. Хората си тръгват. Хартията остава да попива сълзите и никога, никога не ми дава повод да плача. Нямам по-добър спасител. Когато стигна до дъното книгите вече са там и животът не е толкова самотен, чак толкова несподелен. Техните букви ме карат да се усмихвам, дори всичко останало да е отишло по дяволите. В техните букви открих себе си, с тях нарисувах и другите. Думите са мои, очите ми са все за тях. Това е мълчалива, непризната любов. Това е любов, която ме направи голяма и ми подари светове. И аз се връщам ... при нещото, което никога не ме е изоставяло. Книгите са красота. Дори и да са просто вещи. Не ме интересува, че звучи тривиално. Имам само тях, а някои хора не притежават нищо.

Те са
моето вчера,
моето днес,
моето утре,
моето винаги.

Requiem

 Факти. Мълчание. Празно пространство там, където трябваше да бъде усмивката. Скрих в джоба си листа с признанията, може да го открия след време, когато няма да е чак толкова вярно написаното. Три дневника си стоят непрочетени, защото някога исках да се раздавам, защото някога посвещавах, преписвах и се превъплъщавах. Дали съм знаела колко е сухо на дъното? Надали. Повярвах на думите, че съм истинска. Бях и истинското отиде на вятъра. Разпилях го, похабих го за другите, излях го в очите им, а те бяха случайни и аз не разбирах. Не спрях полета - дали ако знаех, че трябва да оставя нещо за себе си, щях?

Надали.

Но това още не е отминало.

sono gia solo

Mood: "it falls apart from the very start. it falls apart"

Song: You+Me - Capsized

Book: "Как е" - Самюъл Бекет

Followers

Counting ..