Факти. Мълчание. Празно пространство там, където трябваше да бъде усмивката. Скрих в джоба си листа с признанията, може да го открия след време, когато няма да е чак толкова вярно написаното. Три дневника си стоят непрочетени, защото някога исках да се раздавам, защото някога посвещавах, преписвах и се превъплъщавах. Дали съм знаела колко е сухо на дъното? Надали. Повярвах на думите, че съм истинска. Бях и истинското отиде на вятъра. Разпилях го, похабих го за другите, излях го в очите им, а те бяха случайни и аз не разбирах. Не спрях полета - дали ако знаех, че трябва да оставя нещо за себе си, щях?
Надали.
Но това още не е отминало.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар