свидетелят

свидетелят беше
дете
то разказа
как мама и татко
мълчали
(и двамата)
и му купили
по един самолет
после мама се качила
на нейния
а татко останал
и продължил
да бъде дете

Когато спиш

Съзнанието
олекотява ръката ти,
олекотява главата ти
на моето рамо.

Тежиш ми,
аз се задъхвам,
не мога да преместя
отсъствието ти.

silhouette

мисля си
за миналото
на леглото ми,
за произхода на
пощенските картички,
за ръцете,
които са докосвали
това, което
ми принадлежи.

толкова не зная,
че всичко трябва
да живея
наобратно.

***

излизаме на срещи
по петнайсет минути,
което са точно
три цигари и две
прегръдки.
по-дълго не мога
да се преструвам
на непознат.

*разстрел*

червеите
на Вапцаров
закъсняват

*ъгъл*

самите ние

с лъчи

вместо ръце

и с връх

към сърцето

стълба

нощем, докато спи,

пръстите й потрепват

по онези клавиши,

от които денем

само бърше прахта.

*чужд*

причината
да счупя
човека
в огледалото

***
Още няколко на:
http://www.litclub.bg/library/nbpr/aa/poetry2015.html

свободата

между терасите
на сградите
въже
за простор

последствия

кара ме
да съдя
по стиховете
колко погрешно
брои времената.

иска от мен
критика
понеже всички
библейски мотиви
описват
една любов -
нейната.

а аз само се правя,
че ги чета.
трудно
се съдят
белези,
които ти самият
си причинил.

in memoriam

*смърт (същ. име)*

когато
нищо
не можеш
да направиш
със студа

само веднъж
те прочетох
и
си изпуших
кутията
вързах си
пръстите
и
оставих
косата
да пада
за да скрие
другите
рани

от теб.

cassie

когато животът ти
зависи от хапчета,
самоубийството
е въпрос
на всекидневно
отлагане.

What goes around ...

~ на А., защото .. с нeя.

Руша се
под напора
на сивото,
и все се будя
без значение,
и все се боря
да спася
красивото,
и светлината
в мен е
само
осветление,
и се руша
от безподобия,
от липсата на
отражение,
и се събират
в мене само
камъни,
отломки от
нелепи
заграждения,
и с тях
замерям
цялото
измислено
живеене
на
думите,
на
цветовете
и на
времето.

така се
уморих
от
никакви
значения,
че
като ми
свършат
тези
камъни,
значението
ще
падне
върху тебе.

безсъници.

Сетивата ми режат до корен
будни илюзии, празни дела,
всичко, с което бях вързана
и почти претърпявах деня.

Като упойка по моите вени
сънят ми се бори с кръвта,
плъзва спокойствие, временно,
притъпило света ми едва.

После .. внезапно събуждане,
сякаш ток е пронизал съня,
след това живота е истина,
за която упойката няма вина.

don't rain on my parade

пет дни
не спря
да вали.
на шестия
в съня си
хвана
ръката ми.
после
беше
излишно
да ги броя,
щом
и насън
помниш,
че ме е
страх
от водата.

по Плиска

Възрастната жена
кълнеше кокошките
в пет часа сутринта.
Слънцето изгряваше
над Плиска.
Жената със забрадка
плевеше градината,
изскубваше всичко
до корен.
Камъните останаха
непомръднати.
Лицето й остана
непроменено.

Под арката
на Плиска
цъфтяха макове.

улици.

Ръцете ни
шосета,
магистрали,
завързани
на възел
от движение,
с пресечена,
изтрита
маркировка,
пренебрегвана
от скорост
и безумие.
ръцете ни
като лицата
грапави
като паваж,
като асфалт,
преминат
със висока
скорост,
която трие
всички знаци
(а може и сами
да си ги трием)
и с лудост,
дето няма
да я стигнем.
пресичаме се,
стигаме до ъгъла
и чакаме.
и после само
сблъсъци
и наранени
крайници.

из

вода от дима
се разтича из мене
и броди по сухи места,
и прави така, че хартията
(вместо тебе)
да прилича на други неща.
да прилича на
морско пристанище,
да прилича на
суха трева,
да прилича на всички
пожарища,
след които остава
мъгла.
и аз, вместо теб,
вместо думите,
приличам на тази трева,
и с водата от мен
след пожарите
само си търся
къде
да се спра.

j'ai compris tous les mots.

Стискам
зъби,
юмруци,
клепачи,
хапя си
устните,
до кръв
си ги хапя
и си нося
всичко
след като
съм ти
премълчала
това, което
искаш да чуеш,
защото
боли
да си стискам
клепачите,
но боли
повече,
когато ти
стискаш
твоите.