Възрастната жена
кълнеше кокошките
в пет часа сутринта.
Слънцето изгряваше
над Плиска.
Жената със забрадка
плевеше градината,
изскубваше всичко
до корен.
Камъните останаха
непомръднати.
Лицето й остана
непроменено.
Под арката
на Плиска
цъфтяха макове.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар