улици.

Ръцете ни
шосета,
магистрали,
завързани
на възел
от движение,
с пресечена,
изтрита
маркировка,
пренебрегвана
от скорост
и безумие.
ръцете ни
като лицата
грапави
като паваж,
като асфалт,
преминат
със висока
скорост,
която трие
всички знаци
(а може и сами
да си ги трием)
и с лудост,
дето няма
да я стигнем.
пресичаме се,
стигаме до ъгъла
и чакаме.
и после само
сблъсъци
и наранени
крайници.