само веднъж
те прочетох
и
си изпуших
кутията
вързах си
пръстите
и
оставих
косата
да пада
за да скрие
другите
рани

от теб.

cassie

когато животът ти
зависи от хапчета,
самоубийството
е въпрос
на всекидневно
отлагане.

What goes around ...

~ на А., защото .. с нeя.

Руша се
под напора
на сивото,
и все се будя
без значение,
и все се боря
да спася
красивото,
и светлината
в мен е
само
осветление,
и се руша
от безподобия,
от липсата на
отражение,
и се събират
в мене само
камъни,
отломки от
нелепи
заграждения,
и с тях
замерям
цялото
измислено
живеене
на
думите,
на
цветовете
и на
времето.

така се
уморих
от
никакви
значения,
че
като ми
свършат
тези
камъни,
значението
ще
падне
върху тебе.

безсъници.

Сетивата ми режат до корен
будни илюзии, празни дела,
всичко, с което бях вързана
и почти претърпявах деня.

Като упойка по моите вени
сънят ми се бори с кръвта,
плъзва спокойствие, временно,
притъпило света ми едва.

После .. внезапно събуждане,
сякаш ток е пронизал съня,
след това живота е истина,
за която упойката няма вина.

don't rain on my parade

пет дни
не спря
да вали.
на шестия
в съня си
хвана
ръката ми.
после
беше
излишно
да ги броя,
щом
и насън
помниш,
че ме е
страх
от водата.

по Плиска

Възрастната жена
кълнеше кокошките
в пет часа сутринта.
Слънцето изгряваше
над Плиска.
Жената със забрадка
плевеше градината,
изскубваше всичко
до корен.
Камъните останаха
непомръднати.
Лицето й остана
непроменено.

Под арката
на Плиска
цъфтяха макове.

улици.

Ръцете ни
шосета,
магистрали,
завързани
на възел
от движение,
с пресечена,
изтрита
маркировка,
пренебрегвана
от скорост
и безумие.
ръцете ни
като лицата
грапави
като паваж,
като асфалт,
преминат
със висока
скорост,
която трие
всички знаци
(а може и сами
да си ги трием)
и с лудост,
дето няма
да я стигнем.
пресичаме се,
стигаме до ъгъла
и чакаме.
и после само
сблъсъци
и наранени
крайници.

из

вода от дима
се разтича из мене
и броди по сухи места,
и прави така, че хартията
(вместо тебе)
да прилича на други неща.
да прилича на
морско пристанище,
да прилича на
суха трева,
да прилича на всички
пожарища,
след които остава
мъгла.
и аз, вместо теб,
вместо думите,
приличам на тази трева,
и с водата от мен
след пожарите
само си търся
къде
да се спра.

j'ai compris tous les mots.

Стискам
зъби,
юмруци,
клепачи,
хапя си
устните,
до кръв
си ги хапя
и си нося
всичко
след като
съм ти
премълчала
това, което
искаш да чуеш,
защото
боли
да си стискам
клепачите,
но боли
повече,
когато ти
стискаш
твоите.

implicit

За теб се пише с отрицания.