There is a crack in everything. That’s how the light gets in.

 Да. Защото е декември, а аз все още съм тук. Защото дойде чак декември, когато ми се струваше, че май никога няма да свърши, а от октомври аз никога няма да си тръгна. Защото си донесох светлината през всичките тези безсловесни, безсмислени месеци на неудържим бяг към нещо още недоизмислено. Защото пиша това, а не съм имала друга година толкова тиха, толкова малко изписана. Защото е почти Коледа и времето е почти преместено и хората в мен почти отново обичани. И аз съм почти същата.
 Да. There is a crack in everything. Дори в София. Защото останах, въпреки че не обичам това тук, това време и тези хора. Не ги обичам и няма да си тръгна.
 Донесох любовта със себе си. That is how the light gets in.