Не искам да спирам, не мога да тръгна,
не мога на гръб да те нося, боли,
и не мога от никъде цвят да откъсна,
листата постилат земята, нали?
*
* *
Не искам да спирам – така го живея,
така мимоходом преглъщам деня,
не искам да спирам, но мога да пея
и вървешком да преписвам света.
Не мога да тръгна – остават очите,
остават и смисъл, и думи зад мен,
не мога да тръгна, защото един е
и повече няма да имаме ден ..
И как да те нося – не стигат ръцете,
малко събирам аз в себе си цвят,
а на тебе ти трябват и други планети,
за песен, за пролет, за някакъв свят ..
И няма цветя по дърветата вече,
няма какво да ти дам за финал,
откомври шуми и мирише на есен,
а вятърът сякаш въобще не е спрял ..
Няма коментари:
Публикуване на коментар