Само на сушата моретата не са безкрайни.

 Много морета са нужни, за да удавят чувството за непълноценност. Много морета и много копнежи, може би дори една вечна зима, може би някакъв път, по който най-накрая да тръгнат желанията, може би нещо повече от недостижимост, звезди сякаш, към които да се протягаш, много време би трябвало, за да бъде тук и сега истинско. И не само това, а и очилата трябва да са различни, с тези само аз изглеждам различна, а на мен не ми трябва различност, трябва ми светът да прилича на инакъв, очите от вътре да бъдат другите, онези от старото време, онези с усмивките, с пясъка, с дюните, онези детски искрящи очи, през които изглеждаше, че има спасение.