Обещах си да не пиша нищо, обещах си, защото е неизразимо, защото е обида да се опитвам да го нарисувам с думи след като дори сълзите не успяват. Не исках да говоря за това, такива душевни стихии не се споделят с безмълвен екран, те не се споделят изобщо. Отказвам се от опитите това да излезе истинско, не умея да говоря за почувстваното, за чудовищното преобръщане на крайностите, не умея дори за мисля за него, то е толкова страшно и отвратително, че не искам да губя вярата за другата страна на нещата.
Празни, измислени думи. Думи, изписали страници, но заемащи само пространство. И чувства. Дребнави, полуистински. Такъв е светът ни - хартиен. Препълнен с детайли, изпразнен от цялост и същност. Гледаме днешния ден или мечтаното бъдеще, а смисълът преминава незабелязано. Докато не реши да се върне и да ни удари шамар, задето сме толкова заслепени, че и доброто, и злото в света са обречени ...
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар