Единствено аз ли не се плаша от несбъднатите желания? Единствено мен ли подминава в пробождането си думата "никога", защото не намира в мен почва за доизрастване? Колко по-дълго от "никога"?
Има по-страшни неща от това да не получиш каквото си искал. Като например да не искаш нищо изобщо.
Моите мечти умират още преди да са се родили. Трябват ми несънища, а ме заливат безсъници. Студът вече ми е враждебен, защото ме кара да мисля за себе си. Не мога да губя, но няма да кажа "повече", защото и на дъното да си, пак има къде да паднеш.
Има ли начин да се събудим, когато не спим?
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Може би се будим, когато лъчите на слънцето станат по-примамливи от обещанията на звездите..
"когато" ... ами "ако"?
Струва ми се, че винаги има "ако" и всичките му страни са еднакво вероятни, но..или чакаме да дойде това "когато", или живеем в съня, или...
Публикуване на коментар