Има неща, които никога няма да завърша. Онова, което е трябвало да бъде на празното място, се е превърнало в празно място в живота ми. Имам толкова дупки по себе си, че не искам да нося никакви обици .. За да не добавям още тежест по себе си. Разстоянията са товар, дори когато са само помежду думите. Използвам многоточията, защото точките са мълчанието, написано и преразказано от будните ми сетива и защото понякога в няколко капки мастило съм способна да събера всичкото. И само понякога това "всичко" са просто въздишките по белезите и по отминалото.
Мен ме накараха да говоря събитията. Мисля за разстоянието между думите повече, отколкото за самите думи, защото всяко от тези разстояния е пространството, което някога едни хора оставиха по същността ми. По моята продупчена същност.
Вече не се опитвам да им измислям някакво съдържание. На дупките. Научих се, че през тях се диша.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар