the screams all sound the same

 Защо часовниците отмерват еднакви часове, когато за всеки времето тече различно?

others

 Рядко изписвам себе си. Рядко с думите, от които се нуждае животът ми, рядко с думите, които биха ме обяснили на света, на човечеството и хората. Рядко, защото липсват не само слушатели, ужасно много (ми) липсват читатели. И защото човек се научава да влага себе си в нещата, на които хората отдават значение. Затова съм разпръсната в цветове, жестове, изражения, затова не оставям случайности, затова си търся възможно най-много убежища, та някой ден, може би, някой от преминаващите да усети присъствието ми и да ме вземе. Защото не съм голяма, една ръка стига да ми протегнат и аз отивам където кажат, вървя с тях по тесните пътища и се опитвам да ги направя смислени.
 Опити. Да спася другите от самите тях. Всеки се нуждае от спасяване. Понякога.
 Аз? Аз се нуждая от това някъде да събера цялата себе си. Макар че не знам дали има толкова големи сърца ...

Of Minutes and Man

Безразборно отстъпват секундите
пред всеобщия похот на времето,
което отнема от себе си
всички молитви и храмове,
и така по неволя разголено,
то стои и рушат се основите
на това горчиво човечество,
където времето всъщност са хората.

Безсветлинно

Блясък на звезди и пеперуди,
размахали във тъмното крила,
безсветлинни изумруди,
скрити в прашните стъкла
на една любов по старите балади,
разлети в сънна тишина,
на една любов из глухите площади,
родена от безкрайната тъма
в думите и дланите на тази,
която само в любовта
намери лек за всички рани,
оставени от безразличната земя.

Chasing the sunlight

А вятърът разпиля косата ми и неразбиращо ме влечеше към себе си. Лятото се возеше с мен по релсите на цялата тъга и обикновеност и между пръстите ми реши да остане, сякаш с едно вкопчване можех да го събера в себе си и да предпазя от уморените погледи и шишетата с бира.
Щеше ми се да можех. Да го създавам от нищото, да го внушавам с въздишките, да го предавам така, както вярата, да бъде всепроникващо и възраждащо, да мирише на лимонада и сладолед и на младост, на толкова много младост, та всички изведнъж да забравят годините и да се възхитят от всичката красота наоколо. Но не. Вятърът сякаш знаеше, че цветната рокля е единственото му лятно убежище до края на това безвъздушно пътуване на човечеството към зимата и сигурно затова се промъкваше там, но той не видя безразличието в очите на хората, не усети, че е изгубено. А си мислех, че аз съм замръзнала.

Някой трябва да разпръсне морето по хората.

Clichès

Истината е, че колкото и силно да включваш музиката, няма да изключиш света.


Нито той теб.

The Riddle

От страх да не живея с миналото се отучих как се живее с което и да е време.