Рядко изписвам себе си. Рядко с думите, от които се нуждае животът ми, рядко с думите, които биха ме обяснили на света, на човечеството и хората. Рядко, защото липсват не само слушатели, ужасно много (ми) липсват читатели. И защото човек се научава да влага себе си в нещата, на които хората отдават значение. Затова съм разпръсната в цветове, жестове, изражения, затова не оставям случайности, затова си търся възможно най-много убежища, та някой ден, може би, някой от преминаващите да усети присъствието ми и да ме вземе. Защото не съм голяма, една ръка стига да ми протегнат и аз отивам където кажат, вървя с тях по тесните пътища и се опитвам да ги направя смислени.
Опити. Да спася другите от самите тях. Всеки се нуждае от спасяване. Понякога.
Аз? Аз се нуждая от това някъде да събера цялата себе си. Макар че не знам дали има толкова големи сърца ...
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
те, сърцата, искрено и силно се нуждаят от хора като теб. макар и рядко да приютяват - дали от страх, дали от друго..
вярвам,че някъде има толкова големи сърца :)
Публикуване на коментар